Някои въпроси пред системата „бонус–малус”
В България най-разпространената застраховка е „Гражданска отговорност на автомобилистите”, затова интересът към системата „бонус-малус”, която предстои да бъде въведена скоро, е нормално много висок.
Освен очевидното, че това е справедлива система, при която недобросъвестните ще плащат по-висока сума за застраховката си, изглежда, че все пак тя крие и някои детайли, които предполагат по-задълбочено обмисляне.
Системата ще отчита набор показатели за „рискованост” на един водач. Тук се включват критерии като възраст, населено място, стаж зад волана, изминати километри за година, а също така и регистрирани предишни нарушения, вредни навици и др. Наборът от показатели може да бъде доста дълъг и да доведе до максимално гранулиране на застрахователната съвкупност. С използване на съвременни технологии като big data mining премията може да се индивидуализира дори до единичен шофьор (тази възможност в момента е обект на сериозни спорове на ниво европейски регулатори, доколкото би довела до нарушаване на основни застрахователни принципи и ценова дискриминация).
Например системата „бонус-малус” в Германия стъпва на 110 вариации по 9 критерия и позволява 138 милиона възможни комбинации на застрахователна премия, което е около три пъти повече от броя на регистрираните в страната коли. Това илюстрира сложността на актюерските механизми, които трябва да залегнат в основата на една правилно функционираща методика.
Досега нашата система е основана върху основите на методики от времето на доминацията на „Държавния застрахователен институт“. Все още водеща е кубатурата на двигателя на МПС като основен фактор, който се използва още от 60-те години на миналия век. След промените през 1989 г. тази модел на ценообразуване се запази с някои допълнителни критерии, но и до сега факторът „кубатура” е доминиращ. Ако не се подходи адекватно, рискът е лошото структуриране и неадекватно детайлизиране може да доведе до наедекватни премии, което да направи някои полици недостъпни до някои категории водачи, което пък би ги подтиканало да шофират без застраховка, което е допълнителен рисков фактор.
Освен това системата не предполага централно ценообразуване, а всяка компания ще може да я надгражда в определени граници. Това поражда опасности някои застрахователи да концентрират повече и недобре покрит риск, като таргетират основно клиенти с високи премии. Същестествува опасност и група клиенти да стане нежелана и да е отхвърляна от всички застрахователи.
Системата, дори да е калибрирана добре, оставя други въпросителни. На първо място това, че застраховката се сключва за МПС, а не за водача, така че в рамките на едно семейство например собственик и подписващ полицата може да е най-неактивният шофьор без никакви произшествия, докато автомобилът се ползва и от някой с по-рисков профил.
Дори да игнорираме, че застраховката е за кола, а системата „Бонус-малус“ е за водач, тогава пък идва следващ въпрос – с развитието на автомобилостроенето и бъдещето на напълно автономни коли, застраховка ГО изобщо няма да е приложима. И ако в момента това изглежда като научна фантастика (особено за България), то в един момент може да се окаже, че старата пратика застрахователите да се концентрират върху характеристиките на автомобила може да се завърне под някаква форма.
по материал от capital.bg