Кой има право на обезщетение за неимуществени вреди след ПТП?
Правото на пострадалите от ПТП да получат обезщетение за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди произтича от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, която гласи „Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.“
Чл.52 от ЗЗД определя, че „Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.“
Отговорността на застрахователната компания е регламентирана в Кодекса на застраховането, но се обуславя от отговорността на виновния за ПТП водач, по отношение на когото действат разпоредбите на ЗЗД.
Когато става въпрос за причинени от ПТП телесни увреждания, нещата са напълно ясни, защото пострадалият е този, който е претърпял вредите.
Не така стои въпросът обаче, когато става въпрос за ПТП, при които има загинали.
Кръгът от лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък, не е уреден в нашето законодателство. В нито един нормативен акт няма да намерите отговор на въпроса КОЙ има право на обезщетение за смъртта на свой близък. Липсата на законодателна уредба е наложила за целите на правоприлагането лицата с право на обезщетение да бъдат определени от Пленума на Върховния съд /ВС/.
До 2018г. право на обезщетение за неимуществени вреди имаха само най-близките на починалия при ПТП – неговите деца, съпруга (независимо дали са имали сключен граждански брак или просто са съжителствали) и неговите родители.
Отговор на въпроса се даваше в Постановление №4 от 1961г., Постановление №5 от 1969г. и Постановление №2 от 1984г.
– Постановление №4 от 1961г. – „Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини, като низходящите, възходящите и съпруга.“ Има се предвид тези от първа степен – деца и родители.
– Постановление №5 от 1969г. допълва постановление № 4 от 1961 г. на Пленума на Върховния съд в следния смисъл – „Имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.“
– Постановление №2 от 1984г. – При опит този кръг да бъде разширен ВС е постановил изрично, че „При смърт на пострадалия от непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на лица извън кръга на тези, посочени в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленум на ВС.“
Основания за получаване на обезщетение
Пострадалите трябва да докажат близките си отношения с починалия и претърпените болки и страдания от неговата загуба. От това зависи и размерът на обезщетението.
Ако например е починал бащата, който е бил клошар и Застрахователната компания/виновният за ПТП успее да докаже, че той не е поддържал връзка със своите деца от години, тогава дори и те да попадат в кръга на правоимащите и изведнъж да започнат да страдат за своя родител, не следва да им се присъжда никакво обезщетение. Същото ще важи и ако единият родител е изоставил своето дете и не го виждал от бебе, а след смъртта му се появи и претендира обезщетение.
Разширен кръг на лицата, имащи право на обезщетение
С Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълкувателно дело №1 от 2016г. се разшири кръгът на лицата, които имат право на обезщетение, но към новия разширен кръг бяха поставени много специфични изисквания.
„Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.“
С това тълкувателно решение към децата, съпругата и родителите бяха добавени и всички други лица, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания.
Основно с тълкувателното решение към досегашния кръг от правоимащи лица се прибавиха братя, сестри, баби, дядовци и внуци. Очевидно е обаче, че не всички те имат право и могат да получат обезщетение. Имат право на обезщетение само тези от тях, които са създали с починалия трайна и дълбока емоционална връзка, заради която след неговата смърт търпят продължителни болки и страдания, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Братята и сестрите трябва да докажат, че след смъртта на техния брат/сестра тъжат поне толкова, колкото неговите деца, майка и баща.
ВКС приема, че от гледна точка на чл.52 от ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и с чл.20 и чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61г. и Постановление на 5/69г., следва обаче да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт).
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Създаването на трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, е възможно и между лица, които не се намират в семейни, родствени и наподобяващи ги фактически отношения. За да се избегне накърняване на принципа за справедливост, следва да се допусне като правна възможност обезщетяването и на други лица, извън близкия родствен и семеен кръг на починалия, но само в изключителни случаи – когато претендиращият обезщетение докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето.
Държа да отбележа, че лично според мен любовниците не попадат в този кръг и е невъзможно да получат обезщетение, независимо, че биха могли да търпят доста по-интензивни болки и страдания от съпрузите. Считам, че това е така, защото в Постановление №5 от 1969г. изрично е записано, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и лицата, които са съжителствали на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, но само и единствено ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Отношенията с любовниците и случаите на съжителстване с две жени по равно противоречат както на закона, така и на моралните норми.
Относно доказването на претърпените болки и страдания
Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Сами разбирате, че няма как всички внуци и всички братя и сестри да търпят едни и същи, толкова изключително интензивни и изключителни болки и страдания. Не може починалият при ПТП да има 7 братя и сестри и всички те да страдат неимоверно много за него, нищо че са пръснати по целия свят и не са го виждали от години.
При най-близките до голяма степен се предполага, че са били близки и съответно имат право на обезщетение. Неимуществените вреди се доказват в повечето случаи само и единствено с разпита на свидетели и дори и при слабости в доказателствата все пак се присъждат някакви обезщетения. Само ако изрично се докаже противното, това право отпада.
При разширения кръг нещата са доста по-сложни и подходът като цяло е обратен – приема се, че нямат право на обезщетение и претърпените изключителни болки и страдания трябва да се докажат чрез пълно и главно доказване. В много случаи само разпитът на двама свидетели може да се окаже недостатъчен.
Лицата, които могат да получат обезщетение, се определят по справедливост с оглед действителните отношения между починалия и лицето, което претендира, че е било в особени близки и трайни житейски отношения с него. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест претендиращият обезщетение следва да проведе главно и пълно доказване на обстоятелствата относно отношенията му с починалия, интензитета и продължителността на претърпените от него вреди, въз основа на които да се направи извод за наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между двамата и за настъпили в резултат на смъртта сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Съгласно мотивите на ТР № 1/2016г. връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Необходимо е да бъде доказано, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, поради което да е справедливо да бъдат обезщетени.
Лимит на обезщетението
С изменение в Кодекса на застраховането беше определен лимит на обезщетението за разширения кръг лица в размер на 5000лв. Този лимит обаче не важи за ПТП, настъпили по време на действие на стария кодекс, тъй като беше въведен с пар. 96 ал.1 от ПЗР на ЗИД на новия КЗ. А за ПТП, които са настъпили след влизане в сила на новия Кодекс за застраховането от 01.01.2016г., ограничението от 5000лв. не важи, защото противоречи на европейското законодателство. Всички директиви, регламенти и решения на СЕС по темата съм поместила в том 3 на моите сборници „Пътнотранспортни произшествия – съдебна практика“.
Действие по време
Тъй като тълкувателните решения имат обратно действие от съществуването на законовата разпоредба, след постановяване на това тълкувателно решение обезщетение могат да търсят всички, за които не е изтекъл 5-годишния давностен срок.
